ИСТИНАТА ЗА ФАЛШИФИКАТИТЕ НА ИСТОРИЧЕСКАТА В М Р О


В памет на прадядо ми свещеник Стоян
Зимбилев, дядо ми Неврокопския
войвода Атанас Попов и вуйчо ми Борис
Мангушев, дейци на ВМРО, злодейски
разстреляни от родоотстъпници.
Със синовна признателност
към покойните ми родители – Кипра и
Кръстьо Попови за издръжливостта им от
репресиите на комунистическия режим.



"Люде, комунизмът е напаст божия, той е отрова за човешката душа… "
Свещеник Стоян Зимбилев


П Р Е Д И С Л О В И Е
Не мога и не искам да забравя миналото
ВМРО на нашите прадеди, деди и бащи е най-изстрадалата българска патриотична организация, която още от своето създаване на 23 октомври 1893 г. води нестихваща борба за свободата на Македония и Тракия, свързана с националното обединяване на българския народ. Нейните неизлечими рани са получени през бурните дни на Илинденско - Преображенското въстание, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, както и в по-нататъшната й революционна дейност.
Немалка част от страданията обаче на ВМРО са причинени от нахълталите в нея тесни социалисти, непосредствено след погрома на Илинденско-Преображенското въстание, които получават специално указание от Д. Благоев "да внасят повече социалистически елементи" в теорията и практиката на организацията. Така се очертават съвсем ясно двете крила в организацията - дясно и ляво Борбата между тях започва след смъртта на Гоце Делчев и Даме Груев, но най-ярко тя се проявява след Рилския конгрес през 1905 г., когато започват безпощадните взаимни обвинения между Яне Сандански и Борис Сарафов. При двубоя между двамата става ясно, че въпреки решението на Солунския конгрес за обявяването на Илинденското въстание, Сандански проявява своето предателство като не предприема нищо в Серския окръг и преждевременно се прибира в България .” Не въстанах, понеже бях противник на въстанието”, признава водача на левицата, който, заедно с марксиста Димо Хаджидимов, след две години поставя началото на разкола и братоубийствата във ВМРО.
”Левите бяха фанатици – пише Христо Силянов - и гледаха на другарите си от дясно и на нещата изобщо през наочниците на фанатизма“ /10. ,с.460 /. Осъдителното и престъпното в тяхната дейност започва, когато в споровете за принципи и за тактики се туря в действие и оръжието .Личните омрази и честолюбия, взаимните подозрения и самообвинения са една от основните причини, която задълбочава разкола и взаимната непоносима омраза между двете идейни течения във ВМРО.
Някои от съвременните фалшификатори на ВМРО отминават тези кървави страници от нейната история. И това не е никак случайно! Ние трябва да анализираме сложното минало на организацията, за да дадем конкретен отговор на въпроса "Заветите на кое крило ще бъдат възприети и осмислени?". Нима ще продължим да тачим онези, които осветиха
братоубийствата в организацията?
Кой простреля драмския войвода Михаил Даев в с. Либяхово и го захвърли полужив в изкопана яма с "лицето надолу, с обърната глава към изток и поставени кръстом на гърба ръце, както стоят ръцете на вързан човек?" (вж. Сборник "Илинден", кн.4, С, 1925, с.52).;
Силянов, Хр. “Освободителните борби на Македония . том 2,с. 495 – 496 /?
Ето и моят отговор на този въпрос, по който все още се премълчават някои страшни истини , за които зная от съхранения ни семеен архив и спомените на моите родители и роднини.
Михаил Даев започва своята революционна дейност още като гимназист във Варна. Между него и Борис Сарафов има не само голяма идейна близост. Но и двамата имат завидна физическа красота, с която се радват на големи симпатии. Когато Даев , след
четническата му дейност в Странджа планина, се прехвърля в Пиринския край, поема 3
Драмска околия.

Параметри

Размер 111
Автор проф. Атанас Попов
Година 2006
Файл Изтегли / Изтегли

Свещеник Стоян Атанасов Зимбилев е убит от комуниста...

СВЕЩЕНИК СТОЯН АТАНАСОВ ЗИМБИЛЕВ - български църковен деец и революционер, разстрелян по време на молитва от комуниста Иван Коемджиев, който през 1925 година е участник в подготовката и осъществяването на атентата в църквата " Света Неделя ".

ВЪЗРОЖДЕНСКИТЕ КОРЕНИ НА МОЯ РОД - втора част



Предисловие

Нищо скрито няма да остане неразкрито.
Узнаваемото ще бъде узнато.
Библия, Матей, 10-2

Революционно действие е да казваш истината във времена на универсална измама.
Джордж Оруел


Привързаността ми към родния край продължава да топли сърцето ми. И днес, когато се завръщам в Либяхово, възкръсват детските ми спомени, пълни с любов към хората, земята и къщите, старите либяховски къщи, криещи все още в своите темели и дувари много неразкрити истини, радости, страдания и стенания.

Има един хубав традиционен празник, Успение на Пресвета Богородица, който продължава и в наши дни да събира потомците на родовете на селото от цялата страна и чужбина. Радостта ми е неизмерима, когато на Ширината се срещам с внуците и правнуците на моя род, съвсем основателно определен от някои изследователи като авангарден род на Либяхово. Когато погледна обаче към къщата на дядо Велик Мангушев, в която преминаха половината от детските ми години, сърцето ми се свива. Две големи буци ме задавят. Едната ми напомня, че на този светъл християнски празник през 1912 г. злодеят Иван Коемджиев разстрелва по време на молитва прадядо ми свещеник Стоян Атанасов Зимбилев, а другата буца спира въздуха ми като гледам грохналата част от къщата, в която живееха след подялбата й дядо Велик, семействата на вуйчовците Иван и Георги и бай Тошо, синът на вуйчо Борис. В тази просторна Мангушева къща прекарах половината от детските си години. За голямо съжаление един от новобогаташите я обсебил. Тук повече няма да шетат потомците на дядо Велик и баба Серафимка. На такива позорни дела в непрокопсания преход у нас са способни само онези, които за шепа сребърници продават и оскверняват родовата си памет.

Параметри

Размер 137
Автор проф. Атанас Попов
Година 2010
Издателство Ираник – М
Файл Изтегли / Изтегли / Изтегли

Познавателно-възпитателни аспекти на изучаването на комунистическия режим и формирането на отношение към него от младото поколение

Доклад на проф.д- р Атанас Попов
17 април 2014 г. в 21:53

Изпълнявам желанието на много приятели от Фейсбук да публикувам този мой доклад, изнесен на срещата, организирана от Сдружение Демократично
действие - Д2 на 22 и 23 март в Благоевград

Познавателно-възпитателни аспекти на изучаването на комунистическия режим и формирането на отношение към него от младото поколение

Съвременното младо поколение все още не познава ужасите, които преживя българския народ в продължение на 45 години, когато, за разлика от другите източноевропейски страни, у нас се установи истинска сталинска политика във всички сфери на обществения, просветния, научния, културния и социалния живот на българина. Съвсем основателно в това отношение проф. Евелина Келбечева подчертава, че „днес неговите мимикрии препъват на всяка стъпка демократичното европейско бъдеще на България”. Според мен, именно това е една от основните причини в нашата страна да има преход не от тоталитарно към демократично развитие, а превъплъщение на комунизма в посткомунизъм За съжаление немалка част и от по-възрастното поколение заличиха от своята памет годините на ужасите в техния живот. А човек, който изтрие паметта за миналото не може да изгражда своето настояще и моделира бъдещето си.
Разкриването на същността, спецификата и проявленията на комунистическия режим у нас е своеобразен познавателно-възпитателен процес, който трябва да се осъществява по специфичен начин в отделните степени на българската образователна система, съобразно възрастовата характеристика на обекта, върху който трябва да се въздейства. Най- конкретна в това отношение трябва да бъде познавателно-възпитателната дейност с учениците в горния курс на обучение и студентите в университетите. Нито едните, нито другите засега не познават комунистическия режим у нас, което за голямо съжаление се проявява в тяхното понякога индифирентно отношение към миналото и сегашната посткомунистическа действителност. Все още на голяма част от тях въздействат учители и преподаватели в университети, които продължават да „бранят” миналото и не са променили своите комунистически възгледи.
Познавателните аспекти на процеса за разкриване на комунистическия режим са свързани най-вече
с формирането на знания за неговата жестокост, на умения да се определя нечовешката му същност. Тези аспекти са тясно свързани с възпитателните, които се изразяват във формирането на възгледи, убеждения, черти и качества, норми и правила на поведение. Именно изучаването на комунизма в образователния процес изисква и провеждането на конкретна, ясна и целенасочена възпитателна дейност.
Изучаването на комунистическия режим трябва да се извършва в определена последователност,
която изисква да се конкретизират основните компоненти на този процес, а именно целта, задачите,принципите,съдържанието, средствата, методите и формите, които предопределят резултатите от цялостната дейност.
Целта и задачите в този познавателно-възпитателен процес са неговите основни компоненти. Те предопределят останалите компоненти, чрез които се реализира поради това трябва да бъдат точно формулирани. Постигането на главната цел, свързана с изучаването на комунистическия режим е възможно само при условие, че е точно и вярно формулирана. Тя е тясно свързана с предвиждането на резултатите от познавателно–възпитателното въздействие. При подготовката на познавателно-възпитателния процес, свързан с разкриване същността на комунистическия режим трябва да се спазват определени принципи, които имат характер на ръководни начала, основни, изходни положения. Най–важните от тях са: диференцираност на познавателно-възпитателното въздействие; системност, последователност и приемственост; инициативност на субекта, върху който се оказва познавателно-възпитателно въздействие.
Най-важният компонент в структурата на възпитателния процес, свързан разкриването на комунистическия режим е изясняването на неговата същност като тоталитарен режим. Това ще спомогне за формирането на: възгледи, убеждения, черти и качества, норми и правила на поведение на подрастващото поколение.
Когато се разкрива същността на комунистическият режим в България трябва да се казва истината пред учениците и студентите, че той е създаден по съветски образец, който според Чърчил е кървав и опустошителен. Именно затова трябва да се формират знания и за съветския комунистически режим.
Моделаторите на посткомунизма у нас съвсем съзнателно отклоняват и отминават необходимостта от изучаването на комунистическия режим.

Защо?

Защото директно или индиректно родителите или близките на някои от тях са участници при неговото моделиране и утвърждаване. А безспорно е, че наследствеността и семейството си остават основните фактори, който обуславят формирането на личността.
Убеден съм, че децата, внуците и правнуците на комунистическите семейства, които бяха преки участници при утвърждаването на кървавия сталински режим у нас ще създават непреодолими трудности за запознаването на учениците и студентите с неговата същност и специфика. А те все още управляват страната ни и са навсякъде / най-много в образователната и съдебната система, в политиката и всички други сфери на управлението на страната ни. Примери в това отношения могат да се дадат много.
Знаете ли, че Председателят на агенцията за акредитация на университетите е синът на съдийка, която е подписвала някои от смъртните присъди, издавани от т.нар.„Народен съд”.
А кои и какви са ректорите на най-големите университет в България? Вече стана известно, че немалко са били агенти на Държавна сигурност. Един от тях е син на агент на Държавна сигурност, завеждащ отдел „ Идеология и агитация " към ЦК на БКП, два пъти Министър на просветата, науката и културата / при Георги Атанасов и Жан Виденов/ . Синът му заличи фамилното си име, за да прикрие червените дири на баща си. Познавам и друг син на секретар но ЦК на БКП, който промени също фамилното си име. Сега като социолог и политик брани комунистическото минало. Дежурните коментатори по екраните на българските телевизии за миналото и настоящето са: една дъщеря на убиеца на генерал Луков и две нейни колежки, които съвсем открито бранят „червеното минало”. Вярвате ли, че тези университетски преподаватели могат да поставят на студентите задачи, свързани с изучаването на комунистическото минало ?
Още по-трудно е да се застъпи темата за изучаването на комунистическия режим в някои от педагогическите факултети, защото в някои от тях все още на ръководни длъжности са или бивши щатни комсомолски секретари, сътрудници на Държавна сигурност, или деца и внуци на бившата партийна номенклатура. Ето само един от многото примери в това отношение.
Декан на един от педагогическите факултети в голям университет е бивша секретарка на ГК на Комсомола в град Кнежа. Баща ѝ е един от някогашните екзекутори от „гвардейските групи” на Лев Главинчев, за когото в нейната характеристика е написано: „Бащата е станал член на РМС през 1943 г. и по време на съпротивителното движение е бил помагач. Участвал е при установяването на народната власт на 8 и 9 септември 1944 г.”, т.е. през най-страшните и кървави дни. След това се изреждат селата, където е бил, но не се казва какво е правил. Ето какво научаваме обаче от книгата на Христо Троански за някои от жестокостите именно в едно от селата на този край, където е бил през тези страшни дни бащата на сегашната деканка.„ Пребиват тамошните четирима „врагове на народната власт” и хвърлят труповете им в ямата за умрели от заразни болести домашни животни. Сетне – още четирима, докарани от съседното село. Подир някой и друг ден играещите наблизо деца, ужасени изпищяват и тичат да разказват у дома какво са видели”/вж. Троански, Хр. Убийствено червено. С.2003 г. с.198 /. На тази "червена щерка" наскоро беше "за бог да прости" дадено научното звание "професор".
Е, възможно ли такива ръководители в образователната система да приемат изучаването на комунистическото минало от учениците и студентите?
Това можеше лесно да стане, ако и в нашата страна, както в другите източноевропейски страни, беше приет Закон за лустрацията.
Може би някои от Вас не знаят, но през 1993 г. такъв закон, наречен „ Законът Панев”, приет от правителството на Филип Димитров, изолира от ръководни длъжности всички онези, които са били съучастници в комунистическия режим като номенклатурни кадри. Но през 1995 година правителството на Жан Виденов побърза да го отмени.
Никак няма да ни е лесно засега да успеем и в другите степени на образователната система, защото напоследък цъфнаха и имената на немалко директори на училища като сътрудници на Държавна сигурност. Освен това, не бива да забравяме, че както голяма част от университетските преподаватели, така също и учителите в средното училище нямат смелостта да направят това, което искат, защото през годините на посткомунизма повечето от българските училища и университети се превърнаха в своеобразни червени феодални имения.
И все пак изучаването на комунистическото минало в образователната система си остава неотменна задача, която трябва да бъде изпълнена.
1.Съдържание на познавателно- възпитателния процес, свързан с изучаваното на комунистическото минало
Какво по-конкретно трябва да знаят българските ученици и студенти за комунистическия режим, което ще спомогне изключително много върху формирането на техните възгледи, убеждения , черти и качества, норми и правила на поведение при сегашната наша действителност?
Те трябва да научат истината за началото на комунистическия режим, което се поставя през първите месеци след Девети септември 1944 г.
Първото нареждане за кървавата вакханалия в страната дава Г. Димитров на 9 септември от Москва. Още на 13 септември 1944 г. ЦК на БКП докладва на Г. Димитров , че „стихийните убийства вече ще се извършват от въоръжени комунистически и комсомолски „ударни групи“.
Кои участваха в тези „ударни“ групи по села и градове при унищожаването на т.нар. „врагове на народната власт“ и какво се знае за тях сега? Не са ли това бащите на някои от онези, които все още управляват България?
Учениците и студентите трябва да научат истината за кървавите дни и нощи след 9 септември 1944 година. Ако това не знае нашето младо поколение народът ни няма да има памет за ужасите на сталинския комунизъм в България.
Кои и какви бяха онези, които започнаха унищожаването на елита на българската нация, на най- известните родове . Все още много малко се знае за „ударните групи“ на главинчевци, в които бяха включвани комунисти, комсомолци, оранжеви земеделци, както и санданисти в Пиринския край. Един от тях признава: ”Не знам колко души съм убил – аз или общо нашата „ударна група”, ръководена от Лев Главинчев. Освен нашата имаше още десетина „ударни групи”, които бяхме настанени в „Славянска беседа”. Убивахме с чук или заколване с права лопата”. По-късно братът на Главинчев се хвали: "Моят брат е убил 226 македонски фашисти”. Непосредствено след 9-ти септември 1944 в Горна Джумая, на Церовското дере, са вързани с тел 63-ма, най-известните от интелигенцията в града, между които трима братя Ингелизови /единият народен представител, другият лекар, а третият учител/, учители и други, все от известните будни семейства в града. Преди да ги залеят с бензин ги пребиват с чукове и лопати и заравят в един гроб, някои от тях още полуживи.
По-късно, през 1945 г. т.нар. „Народен съд” в Горна Джумая осъжда на смърт още 43 видни граждани, обявени за „фашисти”.
Без съд и присъда, в същото време 45 изтъкнати интелектуалци, елитът на град Неврокоп, е натоварен в камион и стоварен пред голям масов гроб в Добринище. Всички са навързани един до друг. Убийците им нарязват вените и ги хвърлят живи в дълбоката яма. Докато кръвта им изтича, кръвожадните от „червената ударна група” си пият мастиката, след което ги зариват полуживи. Други неврокопчани са погребани пак в масов гроб, но на края на гробището в града. Един от тях е и кметът Никола Атанасов, който изгражда Неврокоп като модерен културен и търговски център.
Такива са черните дни и нощи през есента на 1944 година в цялата страна, във всяко село и град. За тях обаче не само подрастващото поколение, но и възрастните не знаят всичко.
За повечето средства за масова комуникация тази тема е чужда. А една от основните техни функции трябва да бъде образователната и възпитателната. Можете да гледате всеки ден на телевизионния екран какви ли не „свински” предавания,но такива за кървавите години на комунистическия режим няма да видите, както и да прочетете за тях по страниците на вестниците, присвоени от олигарсите на прехода. Все още малко са и документалните книги, филми и написаното от съвременните писатели и поети.
Сега много често взаимно си споделяме, че България няма истински елит. Ами няма жизнено необходимата приемственост при неговото израстване. По-голямата част от елита на нацията ни беше унищожен още през 1925 година в черквата „Св. Неделя”.
Кой извърши това небивало престъпление в човешката история? Това бяха пак онези, които познаваха похватите на Ленин и Сталин за установяване на комунистическия режим.
След 9.09.1944 г. те унищожиха без съд и присъда 26840 високообразовани български граждани, които бяха елита на нацията, от всички структури на държавното управление, между които 1200 военни, сред тях 46 генерала, 54 полковници. Не бяха пожалени най-добрите учители, университетски преподаватели, лекари и адвокати. Бяха разстреляни и около 160 свещеника, служители на божието слово и веднага залостени молитвените храмове.
Тези черни страници от историята на България трябва да се наизустят от нашите ученици и студенти,за да се разбере античовешката същност на комунистическия режим.
Съвременното младо поколение трябва да познава добре злодеянията на т.нар. български „Народен съд”, който продължи кървавата вакханалия като осъди на смърт 2730 все елитни българи. И нещо друго, може би още незнайно, че 1046 от тях бяха предварително убити от Главинчевци. Няма друга източноевропейска страна от бившия комунистически блок, в която да е унищожен по този сталински начин елитът на тяхната нация. У нас в същия ден на издаване присъдата от възхвалявания от сегашния Председател на Конституционния съд проф. Токушев „Народен съд”, без право на обжалване бяха убити тримата регенти, както и членовете на три правителства.
Съвременното младо поколение трябва да знае и за другия позорен факт от историята на нашия народ, свързан с осъждането на смърт чрез разстрел на 66 –те народни представители от 25 -то обикновено Народно събрание, повечето от които са адвокати, търговци, архитекти, инженери, изтъкнати земеделци и други. Същият „Народен съд” отне и имуществото на повече от 10000 български семейства, част от което го предостави на онези, които извършиха националния геноцид.
Комунистическият режим в Пиринския край е свързана и с продължаване жестоката разправа с т.нар. от комунистите „михайловистки елементи” и техните симпатизанти. Дейците на историческата ВМРО се оказват най-голямата заплаха за провеждане на македонистката политика на БРП /к/. Именно затова преследването на все още останалите живи продължава и през 1946 г., когато бе инсцениран съдебният процес против ВМРО, за да се оправдае македонистката политическа линия на българските комунисти, които формираха своето македонско самосъзнание. Няколко дни преди процеса срещу ВМРО / 9 и 10 август 1946 г. / се провежда тайният Х-ти разширен пленум на БРП /к/, на който политически доклад изнася Г.Димитров, който казва: „Няма три Македонии. Има само една Македония и тая Македония в основната си част се представлява от създадената и развиваща се Македонска народна република. Населението на Пиринския край още сега да се проявява като част от македонския народ, която част предстои да бъде присъединена към Народна република Македония„.
През 1946 г. комунистическият режим насочва основно усилията си за превземане на македонските емигрантски организации в България, които дават обаче твърд, решителен отпор. През 1947 г. започва истински геноцид срещу тях. По-късно, на 19 април 1950, се създава казионната антибългарска организация Съюз на македонските културно-просветни дружества, която има за цел да укрепва „македонското съзнание и привързаност към делото на македонския народ за национално, политическо и социално самоопределение с помощта и под ръководството на фронта на демокрацията и социализма, начело със Съветския съюз”.
За съжаление националното предателство на Георги Димитров, който постави началото на комунистическия режим у нас, все още не е осъдено от българския народ. В Русия отхвърлиха имената на някогашните градове Ленинград и Сталинград, а в България два града носят още имената на създателя на червената столетница и на комунистическия режим след 9.09.1944 г.
Българските ученици и студенти трябва да имат знания, формирани чрез подходящи за тях средства, методи и форми и за следващите етапи от геноцида през годините на комунистическия режим, за да формират своето отношение към него.
Кои са тези етапи?
Още през първите години на комунистическия режим бяха осъдени дейците на българската опозиця, която беше най-ревностният противник на жестоката сталинска политика във всички сфери на живота в България. От арестуваните и съдени около 600000 български граждани, молепсани като ”врагове на народната власт” и наричани „фашисти” осъдените на смърт и екзекутираните бяха 680, а останалите осакатявани в затворите.
Нашите ученици и студенти нямат необходимите източници в познавателно-възпитателния процес, от които да научат още за десетките лагери, в които бяха изпращани най-будните българи. Все още, например, не се знае, че по примера на Съветския съюз, у нас имаше и лагер за потомците/децата и внуците/ на „враговете на народна власт”. Същият беше открит през 1959 година в с. Люти Дол, Врачанско, където имаше най-много младежи от Пиринския край.Там бях и аз. Истински терор и инквизиции има в българските лагери, предназначени за изявени антикомунисти. Най-тежки и непоносими са те в Белене, Ловеч, Скравена и Куциян. През тях са преминали 28 340 души, от които 638 са загинали, а останалите осакатени за цял живот. Над 60000 „врагове на народната власт” са изпратени в т.нар. „трудововъзпитателни лагери”. В някои от тях са изпращани и онези, които не изпълнявали държавните доставки. Тези т.нар. „непокорни селяни” бяха осъждани и изпращани в затвора.
Някогашната Трудова повинност се превърна в поделения за „враговете” на т.нар. "народна власт". В своите репортажи Георги Марков пише за „Червенково море”, но аз съм копал на този канал като трудовак, след закриването на лагера в с. Люти дол, Врачанско. където бях до началото на 1960 година.
Изключително силно възпитателно въздействие върху подрастващото поколение оказаха вече разтворените страници за въоръжената съпротива на горянското движение, в което участват най-много легионери, членове на организациите „Бранник” и „Отец Паисий”, земеделци от опозицията, дейци на ВМРО, бивши служители в армията и полицията, които са подложени на жестоки преследвания.
Минаха повече от 25 години от началото на посткомунистическия преход. Все още, освен написаните мемоари от измъчваните в лагерите, не са ми известни популярни за нашата общественост художествени книги, филми и други произведения на изкуството, които да отразяват ужасите в българските комунистически лагери. Убийците в тях останаха ненаказани.
Подчертаното равнодушие на някои от съвременните учени и дейци на изкуството по отношение на необходимостта от отразяване на тези мрачни години от комунистическия режим се свързват със страха, който все още не е изчезнал. Та той е ярко изразен и през годините на посткомунизма сред родителите, учителите, университетските преподаватели, служителите, обществениците, сред всички. Той е модифициран от децата и внуците на създателите на комунистическия режим, които продължават да управляват и ограбват страната ни.
Колко много още черни страници има от комунистическия режим, които трябва да бъдат прочетени.
Учениците и студентите трябва да знаят истината и за принудителните изселвания на семействата, определяни като „фашистки”, извършвани по указание на Георги Димитров, който казва: „Никаква хуманност и милосърдие към тях”. Изселени са 11212 семейства с около 42320 членове .
Не само учениците и студентите, но и по-възрастните от тях не знаят за чистката през годините на комунистическия режим на най-добрите учители в българското училище и университетските преподаватели. На тяхно място бяха назначавани комунистически кадри, повечето от които направиха скоростно професори и доценти. Такава беше и съдбата на учените от БАН, където се загнездваха повече сътрудници на ДС, някои от които станаха известни през последните няколко години.Така например, моят най-добър учител по психология от Неврокопската гимназия изчезна „безследно”. И до ден днешен не се знае какво се случи с него.
Сегашните ученици и студенти трябва да знаят и това, че през годините на комунистическия режим българската младеж беше лишена от правото да учи свободно. Над 100 000 деца на „враговете на народната власт” не бяха допуснати да се учат. Един от тях бях и аз, завършил елитната Неврокопска гимназия с отличен успех. 3500 студенти – антикомунисти бяха изключени от университетите, заради техните възгледи и убеждения, които бяха в " разрез" с комунистическия морал.
Непоносимият терор през годините на комунистическия режим прокуди много българи в чужбина. Едни оцеляха, но други бяха разстреляни на границата и захвърлени в масови гробове. Някои от тях бяха и младежи от другите източноевропейски страни, най–много от Източна Германия . Убитите са около 550. Познавам български депутат от БСП, който е участвал в такава акция срещу т.нар. „диверсанти”. Сега той е богат, много богат.
Какъв парадокс в нашето съвремие! Понякога българските ученици и студенти слушат от своите баби и дядовци съвсем други неща са комунистическото минало, което е прочистено от неговите кървави, опустошителни дни. Нито дума не обелват даже за това, че комунистическата власт залости вратите на молитвените храмове още от първите дни. Забранени бяха християнските празници, които изчезнаха напълно от българския празнично-обреден календар. Преследваха се всички онези, които скришом кръщаваха децата си или почитаха паметта на своите близки и роднини по гробищата.
През годините на комунистическия режим от националните предатели се създаваха „герои”, а истинските герои бяха молепсани като „врагове”. Примери в това отношение има много. Те трябва да се знаят. В Пиринския край станаха широко популяризирани т.н. „дъбнишки герои”, „изгорени живи” в несъществуваща пещ. Писатели като Георги Караславов, Валентин Караманчев,няколко псевдоисторици, даже художници, скулптори, и композитори носят голяма вина за разпространяването на тази лъжа. Истината е, че убитите в това село са национални предатели, които подготвят още преди атентата в църквата „Света Неделя” свалянето на тогавашното българско правителство и унищожаването на ВМРО с помощта на нашите врагове от Гърция и Сърбия.
През началото на 1925 година, по настояване на Г.Димитров и Васил Коларов, известният убиец на видни дейци на ВМРО Тодор Паница се ангажира да мобилизира комунистите, федералистите и оранжевите земеделци чрез свои хора в Неврокопския край за извършване на терористични действия срещу властта и дейците на ВМРО в Пиринския край. Създадена е емигрантска организация която подготвя контра чети за прехвърлянето им в Неврокопска околия. В тази подготовка участва и комунистическата "метреса" Цола Драгойчева. На конгреса на федералистите, проведен на 20 февруари 1925 година в Солун, Тодор Паница идва от Виена със специална мисия, поставена от комунистическата партия. Конгресът се ръководи от Хр. Дорович, който е представител на сръбското правителство. Основните решения на този форум са свързани със свалянето на правителството на Ал. Цанков и унищожаването на ВМРО. Това изисквало, според участниците в конгреса, да стане чрез "революция", т.е. с ново въстание, в което да вземат участие политическите емигранти, които се намирали в Гърция и Сърбия, заедно със сръбски и гръцки войски.
Именно най-изявените участници в подготовката на такава кървава вакханалия са обявени от тогавашното правителство като национални предатели и осъдени на смърт в с. Дъбница. След 9.09.1944 година бяха "провъзгласени" от комунистическото правителство за "национални герои" и в тяхна памет бе издигнат паметник.
Когато се разлистват за изучаване страниците от миналото, свързани с т.нар. Възродителен процес изпъква съвсем ясно и убедително съглашателството между тогавашните управници от Българската комунистическа партия и нейните членове от турското и българомохамеданското население, които служеха вярно на партията и Държавна сигурност. Никак не беше случайно, че още през първите години на т. нар. „Преход„ Българската комунистическа партия си създаде тази своя мутанска партия Движението за права и свободи.
Напоследък се правят опити да се съпоставят комунистическият и фашисткия режим и подчертаят техните общи и специфични белези. Чак сега марксистът Ж. Желев каза, че комунистическият режим е по-страшен от фашисткия режим.
Отличителен белег на комунистическия режим в сравнение с фашисткия режим е този, че унищожи от една страна религията, семейството и частната собственост, а от страна развъди толкова много активни борци против фашизма и капитализма, както и безброй доносници, специално подготвени, за да откриват „враговете на народната власт”, даже и в семейните спални. Освен това не бива да забравяме, че бившите партийни и комсомолски секретари и членовете на техните партийните бюра бяха нерегистрраните по целесъобразност най-върли доносници на Държавна сигурност. Такава беше и задачата на ръководствата на оранжевия БЗНС и Отечествения фронт.
Какъв парадокс? Бившите служители на Държавна сигурност и техните началници сега са „героите на нашето време”. Началникът на Шесто управление е вече професор и председател на Общо събрание на един от фабрикуваните нови университети, на който ректорът е също сътрудник на Държавна сигурност. БКП укри своите най-верни защитници на комунистическия режим и целенасочено отбягва лустрацията при разкриване агентите на ДС.

2. СРЕДСТВА, МЕТОДИ И ФОРМИ, ИЗПОЛЗВАНИ В ПОЗНАВАТЕЛНО- ВЪЗПИТАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС С УЧЕНИЦИТЕ И СТУДЕНТИТЕ ЗА РАЗКРИВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ

Познавателно–възпитателният процес с учениците и студентите трябва да спомогне за разкриване на истината за КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ с подходящи средства, методи и форми. Към тях отнасяме: обикновеното слово, художественото слово, художествената и научна литература, изкуството, средствата за масова комуникация, документи, вещи и исторически реликви, нагледни пособия, картини звукозаписваща и възпроизвеждаща, проекционна и осветителна техника и др.
Всяко едно от посочените средства има свои специфични възможности за познавателно-възпитателно въздействие . При синтезирането на тези средства техните възможности се обогатяват. Така например при взаимодействието между документалните и художествени изразни средства документалните придобиват част от силата и звученето на художествените и обратно – художествените, на свой ред придобиват част от силата на възпитателното въздействие на документалните. Получава се нов вид звучене, както на документалните, така и на художествените средства. В този контекст документалните придобиват изразителност, а художествените образи се възприемат като действителни.
Колко силно биха прозвучали ужасите, създадени от комунистическия режим, ако се разкриват с най-подходящите изразни средства!
Специфично място и роля имат използваните методи в този познавателно-възпитателен процес, които имат изключително голямо значение за формирането на отношение към комунистическия режим. Чрез убеждаването, например, което е свързано с използването на конкретни доказателства се въздейства върху съзнанието, чувствата и поведението на личността, спомага за съзнателно усвояване на определени идеи, възгледи, схващания, мотиви. Неговата ефективност е значително по-голяма, когато се засягат едновременно рационалната и емоционалната страна в душевността на младото поколение.
Като важни похвати при убеждаването за античовешкия характер на комунистическия режим изпъкват разясняването и доказването.
Внушаването е метод, който се изследва твърде отдавна в психологията и социалната психология. В социалнопсихологически аспект феноменът внушаване е известен като „социална сугестия”. Този метод оказва въздействие върху учениците и студентите при разкриване на комунистическия режим с неговите конкретни проявления чрез „непосредствено присаждане на психическо състояние, без да се нуждае от доказателства и логика. Внушаването, пряко или косвено, има своите специфични проявления в отделните възрастови групи.
Създавайки своеобразна емоционална атмосфера при разкриване на комунистическия режим внушаването улеснява и ускорява убеждаването. Особено важно е използването на изкуството, чрез което се постига по-лесно внушаването на определени възгледи и идеи. При такава ситуация се прилага най-често един от похватите на внушаването - психическото заразяване. Разказването е метод, който най-много се използва за разкриване на събития и случки, свързани с комунистическия режим. То трябва да отговаря на следните по-важни изисквания: конкретност, стройност и логическа последователност, нагледност и образност на повествованието, създаване на ясни представи за събитието, случките или за човешките образи, които се разкриват.
Беседването като метод създава условия за получаване на обратно връзка. Чрез този метод се
формират становища и отношения към събитието или поведението на хората. Особено важно е при беседванията за същността и проявите на комунистическия режим да бъде по конкретна тема ясно и целенасочено. Въпросите, по които се беседва да имат проблемен и актуален характер.
Порицанието е метод, чрез който се изразява общественото осъждане на проявите, които са разрез с нормите и правилата на поведение. То трябва да бъде умело използвано при разкриване на античовешките прояви на комунистическия режим.
Посочените средства и методи могат да бъдат използвани като основни компоненти на конкретни форми за възпитание, свързани с разкриване на истината за комунистическия режим през годините на т. нар. „народна власт”. Все още у нас не е разработена система за тяхното използване, при която да има последователност на познавателно- възпитателната дейност.
Особено голямо познавателно-възпитателно значение в това отношение имат срещите-разговори с хора, пострадали от комунистическия режим, техни близки, или пък с изследователи на режима. Такива засега, поради страх от все още управляващите потомци на създателите на комунистическия режим не се организират нито с учениците, нито със студентите. Тяхното безразличие към миналото е тревожно явление в сегашната наша действителност. Водещи в тази изключително важна възпитателна форма трябва да бъдат учителите и университетските преподаватели. С учениците от горния курс и най-вече със студентите може да се провеждат диспути или дискусии. В основата на тези форми с познавателно-възпитателно значение стои различното тълкуване на комунистическия режим /при диспута/, или пък научния спор за неговата същност /при дискусията/. В основата на тези две понятия стои спорът, свързан с напълно противоположни мнения, или пък с обсъждане на недостатъчно изяснен въпрос по отношение, например на общото и специфичното между комунизма и фашизма. В наши дни тази форма за възпитание има изключително голямо значение, защото са налице немалко противоположни мнения. Така например, бившите номенклатурни кадри на комунистическия режим продължават да твърдят, че някогашните лагери са били предназначени за хулигани и обществено опасни лица.
Изключително добър пример за провеждането на такива форми за възпитание подготвя засега само Българската национална телевизия с участието, както на изтъкнати учени, така и с участието на ученици и студенти.
Особено голямо възпитателно въздействие върху подрастващото поколение имат комплексните форми, свързани с разкриване на ужасите на комунистическия режим /театрализирани тематични вечери, инсценировки и др./.
Посочените до тук компоненти на възпитателния процес внасят яснота и целенасоченост в процеса, свързан разкриване на истинската същност на комунистическия режим и неговата разрушителна роля в цялостния живот на българския народ през годините на т.нар. „народна власт”.
Формирането на мироглед при условията на преход от тоталитарно към демократично развитие на обществото придобива изключително голяма значение за младото поколение. Именно затова мирогледното възпитание изпъква като един от основните компоненти в съдържанието на цялостния възпитателен процес в училище и университетите. Особено големи трудности в това отношение има в училище и университетите. Съвременният млад български учител и университетските преподаватели не получават своята нова професионална подготовка, за да ръководят правилно този сложен процес.

Параметри

Автор проф. д- р Атанас Попов
Година 2014
Издателство СУ Св. Климент Охридски

Файл Изтегли