Атанас Попов

Проф. д-р Атанас Кръстев Попов е роден на 22 май 1935 година в с. Либяхово, Неврокопско. Внук е на войводата Атанас Попов, на когото носи името. През годините на тоталитарния режим целият негов род е жестоко преследван от комунистическата власт.

След завършване на гимназия в град Неврокоп, комунистите от родното село на Атанас Попов не разрешават да продължи образованието си. Решава, със знанието на баща си, да емигрира в чужбина, където да се учи, но болната му майка го убеждава да остане в родината си.\r\n

През 1955 година за Атанас Попов се застъпва училищният инспектор Никола Пашов , който му помага да получи разрешение да продължи образованието си. В биографията му обаче остава клеймото: „неблагонадежден, отношението му към народната власт е отрицателно“, поради което постоянно е наблюдаван и преследван от Държавна сигурност. През 1959 година за него е открито оперативно дело по линия „враждебна интелигенция“, поради което е изпратен в специално подготвения лагер за децата и внуците на „враговете на народната власт“ в с. Люти Дол, Врачанско, откъдето след една година е преместен в Трудова повинност.
Като прогимназиален учител Атанас Попов е учителствал в родопските и пирински села Вълкосел, Туховище, Ковачевица, Дъбница и Тешово. Бил е гимназиален учител в Банско и Разлог. В Полувисшия институт за подготовка на културно-просветни кадри в Благоевград е наказван за „системно подронване авторитета на партийното и държавно ръководство“.
В продължение на 25 години професор д-р Атанас Попов е преподавател в Югозападния университет „Неофит Рилски“ и 15 години гост професор в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. През 2008 е избран за академик в Българската академия на науките и изкуствата. Бил е ръководител на катедра, заместник-декан, заместник-ректор, Председател на Научен съвет по педагогика и член на Комисията по обществени науки към ВАК в Министерския съвет.\r\n

С името на професор д-р Атанас Попов е свързан статута на Югозападния университет „Неофит Рилски“. Разработва мотиви за неговото утвърждаване от Народното събрание и спомага за изграждането на новата му структура.